Виктор Иванов & Ивайло Мерджанов – Твоето сърце е моето самоубийство

твоето сърце
е моето самоубийство

аз съм изгнаник
захвърлен

в най-тъмните вени
на душата ти –

ще отида
до края на вселената

ще излекувам
небето с твоите очи

да бях затворник
беглец в мрака

звездните пътеки
на твоя глас

са моят дом

ще излекувам
небето с твоите очи

нека наричаме
тъгата

с истинските й
имена –

ти си моето
избавление

 

градът ми говори тихо
като убиец

отключи светлината
всяка идеология е кафез и клетка

градът реве
като хванат в капан звяр

тъмнината си отива
прегърни я

свободата е зазидана
в сълзите ти

за последен път
тръгвам към себе си –

а намирам теб

 

нощ от нощта

преди живота
създадохме времето

любовта полудя
и си отиде

останалото
е работа на ангелите

 

забравени

тишина
обгръща слънцето

довечера
умираме

времето ни гледа
времето ни изоставя –

а мумията на ленин
оплискана до чело в кръв

пълзи към теб
и бълнува

за победа на лудите
по целия свят

 

пациентът

лежа
агонизирам

снега отмива кръвта
бавно

виждам как

като убиец
мракът прибира
хладното си оръжие

запалва цигара

и продължава
към следващата жертва

следващата вселена

става все по-студено
и тихо

поезията
изоставя всички

и дава път
на отвъдното

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments