Божидарка Божинова – Вампир

под кожата

не знаех
колко стихове
има в мен
докато ти
не ги намери
под кожата ми

 

*
не ми
изнасилвай
думите
и душата
те сами
се събличат
за теб

 

светът не се пише

ако сме честни
няма нужда
от писане
светът се живее
и се обича

 

до смърт

мразя
да те обичам
до смърт
когато
обичам
живота
повече
от теб

 

вампир

изпих те
и станах вампир
любовница
на смъртта
с доживотна
присъда
не ме наказвай
с испански
танци
тангото още
е девствено
бикът ми избяга
кръвта ти е плащ
а червеното
ми отива

 

сукуб

ако забравиш
за миг
че съм твоето
цвете
с чуплива душа
и раними
устни
ще видиш
злия сукуб
който
всяка нощ
тайно
и тъмно
изпива
душата ти

 

вуду кукли

животът е чакалня
в която зомбирани
вуду кукли
осъдени на смърт
чакат на опашка
за щастие

толкова дълго
се пазех от себе си
че накрая успях
да избягам от теб

 

след трансплантация

всеки опит
за нова пунктуация
на сърцето
е обречен
на пълен провал
няма измислени
препинателни знаци
за след
трансплантация

 

без глас

зарових смеха си
и думите
говоря без глас
без очи
и без спомени
когато умра
ще ти кажа
къде си оставих
сърцето

 

писмо в бутилка

любовта ти
е писмо в бутилка
случайно оцеляло
в най-дълбокото
на тъгата ми
броя корабите
до твоето
завръщане

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments