Боряна Богданова – Аз бях

Аз бях

жена блъсна
с колата си
птица
аз бях жената
аз бях птицата

 

Въздух

вдишвам теб
издишвам мен
две половини сме
на всичко онова
без което не можем

 

Орхидея

ти си тръгна
тя разцъфтя
забрави те
и увехна

 

Гроб

в събота реших
да дойда на гроба ти
за да сме само двама
когато най-силно вали
жив човек няма

 

Завинаги

ако изтриеш вината
кого ще виниш
те й избягаха вече
и нея я няма
и нас почти
за
вина
ги

 

Развитие

развий ме
отвътре навън
попих достатъчно
от малкото ти
его

 

токсични станахме
един за друг
и продължаваме
по малко да трошим
костите на връзки
обречени да стават
прах

 

Часова разлика

е когато си на пет
дихания от мен
а струват ти се
векове назад
когато ме обичаше
а аз ти вярвах

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments