Звезделин Минков – Абсурд

Любовта е смъртоносна
игра на сляпа баба.
Ако се излъжеш
да свалиш превръзката
от очите си,
ще трябва да я стегнеш
около врата си.

 

Двубой

всеки ден
играя шах
със себе си
и
всеки път
съм
победител
защото
черните
фигури
са
без
цар

 

Мълчание

Когато си далеч от мен,
сърцето ми е като
църква без светилник.
И липсваш ми като лула тютюн
на престарял пушач,
отказал се да пуши вчера.

 

Без шепота ти
любовта е
некролог на щурец,
тишина след
отминал трамвай,
гръб на изстинало
сърце.

 

Самотата ме хапе
и се чувствам ужасно.
Подобно на изгорена
от цигара покривка
в сепаре, очакващо
младоженци.
Подобно на магарешки рев след песен на
Уитни Хюстън.

 

*
нещо хлопна
в душата ми
събудих се
и
те
засънувах

 

Абсурд

Нозете ти са пияни чайки
с дъх на абсент
и шляпат бързо по пясъка,
преди да полетят нагоре.
Очите ми не са никаква
преграда и оставам
без глас,
докато крещя името ти към
небето.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments