Виктор Иванов – Няма те следователно не съществувам

няма те

следователно
не съществувам

 

ин и ян

едната половина от човека
е божествена

от другата
никой не се е завърнал

 

*
бог създаде поезията
и я нарече

любов

 

любов

единственият начин
да бъдем заедно

е да спра
да съществувам

 

зарових слънцето надълбоко

исках да видя дали
хората също могат да светят

 

нощем
излизам навън
търся себе си

намирам мрак

в който Бог
пише поезия

 

към себе си

депресията
обича слабите

поезията
ги прави безсмъртни

 

монолог

вечер

смъртта идва на посещение
тиха и красива

пита за теб

следва мълчание

 

литературата
няма смисъл

ако след нея
все още дишаш

 

нова асоциална поезия

завръщане в поезията
няма

продължаваме
отвъд

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments