Ромина Цветанова – Мен ме е писал Камю

ти и аз сме две прашни книги
скрити между други милион
из лавиците на
градска библиотека

мен ме е писал Камю
а ти си от ръцете на Зола
далече сме и в кривата на времето
и в подредбата по азбучен ред

единственото ни спасение
е някое любопитно дете
да ни извади от рафта
и в ръцете си
да ни събере

 

хербарий

когато си тръгна
ме остави да съхна
притисната
между страниците
на собствената ми самота

 

сърцето ми
е с размера
на твоята длан
свита в юмрук

 


имам късогледство

не виждам по-далеч
от теб

 

5 a.m.

лек вятър духа
тихо е
очите ми са влажни от щастие
заклещена съм между
мизантропа
и
егоиста
дето на пресекулки дишат в мен
единият се радва че е сам
другият просто отказва
красотата на утрото да раздели на две

 

забиваш зъби
във врата
белезите остават
по сърцето

 

нощем забивам
нокти в кожата ти
за да оставя спомен
че съм била там

денем ги забивам
в своята в опит да я сваля
за да изтрия спомена
че ти си бил там

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments