Марио Стоев-Анхело – Не целувайте дявола

не целувайте
дявола
после
няма дом
няма бряг
нищо
няма
само въже

 

целувка
на брега
началото
отвъд
и края

 

отдавна
отдавна се препълних
с теб
сега те изливам

 

на лист
нарисувах
врата с ключалка
и сложих на листа
истински
ключ
притча

 

ако случайно
те сънувам
се завивам
да не умра
поне от студ

 

голяма нощна пеперуда
се бие мъжки
в мрежата на комарника
иска да влезе на светло
странни са нощните пеперуди
уж нощни
а търсят светлината

 

имаш в душата си
скрита
и много тайна кутия
с мъртви пеперуди
всичките забодени
с карфици
топчето на всяка от тях
замръзнала сълза
не отваряй
тази черна кутия
нека пеперудите спят

 

пеперуда
кацнала
на гроба ми

 

представяш ли си
да си жертвата
сандалите
пироните
кръвта
венеца трънен
кръста
представяш си
аз знам
от добродетелите си
летиш
потапяш се
ама не виждаш
как се давиш
постлал навсякъде
и посадил
цветята
на духовната си прелест

 

от потта
сълзите
не си личат

 

а очите
те се дават
за наказание

 

колко пъти
има пълнолуние
в очите ти

 

старо
хипи
и стар
хъш
пушат
трева
викат
духовете
на великата
мечка

 

писалка
и чаша
неразделни

 

всичко правя нарочно
само да обичам
е без да искам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments