Камелия Василева – Да изтрием началото

нека да изтрием
началото
което ни предрече
края
и започнем
на чисто

 

една струна
на китарата се скъса
и ти дойде
на нейно място
само
за да плъзна пръсти
по тялото ти

 

пързалям се
по тялото ти
като фигурист
на лед
готов ли си
за още едно падане
с мен

 

любовта
не е игра
но е приятно
да се гоним
във времето
което ни остава
заедно

 

реално
нереален си
по-добър
от самото добро
страхувам се
че не съм достойна
за теб
ще те обичам тайно
и от себе си

 

тихо идвам
и тихо си отивам
а в теб остава
само тишина

 

счупих
всички часовници
защото ми показват
че времето
продължава
и след теб

 

стихът
е една безкрайност
на която
все се стараем
да сложим
край

 

не съм от тези
които като влязат
в стаята
всички да притихнат
и да вперят погледи
аз съм от тези
които влизат
неусетно
сядат
наблюдават
и слушат
и излизат
сякаш не са били тук
но ти ме видя
сред тълпата
хвана ръката ми
и започна да танцуваш
а аз неусетно
долепих тяло до твоето
долепих сърце
и душа
и си тръгнах
усети ли

 

любовта
не си отива
тя тихо гасне
като недопушена цигара
наемател e
който си тръгва
и нищо не ти оставя
а като крадец
от теб всичко взима
и сбогом не казва

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments