Десислава Събкова – Голотата на душата ти

*
Обичам когато
утрото ми започва
с чаша кафе
и голотата на душата ти.
Те са ми достатъчни
за цял живот
и половина.

 

*
Доверието ми
е тънък конец
и ти вървиш
по него
с крака от ножици
и режеш ли, режеш

 

*
Любовта не достига.
Изисква се много повече,
защото е повече.
Саможертва,
борба,
жажда,
прошка,
разкаяние.
Любовта не стига,
ако е само любов.

 

*
Желая спомените,
които не създадохме,
за да напиша стиховете
по листовете,
които останаха празни,
но обезсмисли всичко,
като ми остави само кошмари
и единственото нещо,
което отне от мен
бяха сънищата.

 

Анархична жена

Чорап само
на единия
бос крак.
Червило на скулата.
Косата й червена
с черни кичури.
Бенка на мустака.
Намигва с липсващото си око.
Цигарата незапалена
дими.
Празна чанта
пълна със спомени.
И едно сърце,
но не нейното
и не тупти.
Чака на бара
поредния клиент,
с когото
отново няма да достигне оргазъм.

 

*
Когато бях дете
се страхувах от тъмното
заради магията
на съзнанието,
че под леглото ми
има дяволи.
Сега с нетърпение
чакам нощите,
за да избягам
от хилядите таласъми
посред бял ден.

 

*
Вървя по пътя
и стигам до кръстовище.
Поглеждам – знак,
на който пише
„задънена улица
е моето сърце”.

 

*
Мразя добрата си памет,
защото тя ме кара
да замълча
и да си тръгна
с чадър в ръка,
който да ме крие
от сълзите ти.

 

От пъпа надолу

Да ми е по-приятно
да платя чая
на непознат,
отколкото
да си деля
наравно сметката
с теб.

(Писано в съавторство с Лили Резачева)

 

Ти

И двамата мечтаем
за езеро насред гората,
малка дървена колиба
покрита с мъгла,
оградени с дървета
и самотните ни души
да се намерят
за чаша кафе
на верандата.
Единствено тогава
ще видиш блясъка
в очите ми,
който ще нашепва
цялата любов.
Ще ми липсва само
да ме целунеш по челото.
Знам, че няма да е за дълго.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments