Мар Ина – storynfilm

***

Единият от двамата близнаци остава горе, няма да е някой, който откриваш тук, няма да изскочи зад отвесите по нощната улица. Докато по-голямата част от теб допуска тихата му радост в предишния завой или очакващата пресечка си представяш място, достатъчно обемисто, да издълбаеш смърт в близко мазе с целта на живота, път, поет от човек по тротоара, от ученик, който пръв ще стъпче мястото сега, на идната утрин. Затова се чувстваш. По-топъл от вън, по-сигурен от припадък, по-чист от Дунава, по-млад от горето му, упован на студени перила.

Осем години в тоалетната на влак, заключил се е вътре да преоткрие издраскано послание. Същото място, където реши, че не живее в своя град: Будапеща 2003. Изчезна наоколо без да се върне. Такива хора са винаги заедно с човека, дето им върза тенекия, момичето, ченгето, от което е тази синина. Затова не говори, остава съвпадение между Торино и Канели. Наивно открита пейка, оградена с метална мрежа, ще чуе всеки и няма да спести мълчанието. Обир. Трътлеста жена се опитва да измъкне монети изпод спящата глава на другата пейка-близнак. Кой от двамата е по-безопасен в съня си? През процеп на качулка играе сцена, да размени позициите под звездите. Драма. Сутринта го буди с нож.

Вратата на лек автомобил се тръшва със звънко Благодаря! Поле на тишина присвива погледа на Агле към свечеряване над Белград. Дария изсипва присъствие до него, устойчиво раздразнение, договорени близки.

Наблизо има автобусна линия, ще ни закара до трамвай.
Сандалите изглаждат краткотрайни пролуки. Терасите под къщата на хълма, където Агле живя някога свършват с дере, а отвъд фучи шосето. Четири тераси, всяка следваща по-тайнствена и все по-замърсена от тътен на вдълбана в ниското права отсечка.

Потракват релси в лъснала под ръмежа настилка.

Вагонът се изпразни, петната градско осветление ще прелеят в електрически ден, ще блеснат с удвоена мощ, слезлите пътници ще хванат други за ръце, ще опишат дъга наоколо, той ще прекрачи три- четири метра, ще протегне ръце и ще поеме торбите на крехката дама в дъното.

Слизат там, където след припряна пробежка ги чака спретнато момче, да ги упъти все надолу. Спускат се до крива кръстачка с пет резнопосочни изхода и фенер при стръмни стъпалца, където Ари разгръща атлас.

Интересно как сме стигнали до тук, предвиждах друго, имаш ли нюх за посока сега?
Агле наднича през зеленината към вътрешността на близка градинка.

Не съм в настроение за хора. Можем ли да открием хостел със свободни места?
На повечето въпроси свързани с намиране тя отговаря Да! Затова ги задава, да спести усилието намиране. След вакуум връхлитащо отчаяние става и се втурва в една от посоките.

Понякога си мисля, че докато мълчиш отброяваш колко крачки можем да спестим. Налага се дълго да преобръщам картините назад, за да те видя изморен, но никога не успявам, затова започнах да подозирам, че не ползваш броене при жонглирането.
Агле бележи табели, откроява фасади натам, косо набъбва стоманена врата, през отвора към вътрешността дрънчат три пъргави фигури, целите в кабси. Гуменки шляпат по стъпала, вратата се отваря в двор, бетонни стълбища, задушна гледка с притворено небе отгоре. В пълното помещение любезна девойка прекрачва пред Агле и Ари остава откъсната вътре.

I’m sorry but there’re no more free beds for tonight.
Заговаря се, напредва към регистрация.

Прозорците на кооперацията дишат десет метра по-дълбоко. Подът на междинната площадка е хаотична мозайка.

Може да оставим багажа или да пробваме другаде? … никога не сънувам как по улицата се разхождат тигри или, че се давя. Ако искаш, да останем будни.

***

Ари е на осем, в стаята свободно влиза светлина през правоъгълничета на плетени от бобчести конци завеси. За първи път чува думата Унгария, сигурно идва от телевизора в хола.

По-късно през деня:

Тате, като порасна ще се омъжа в Унгария.
Така ли?
Защото имат павета и мъжете са големи. Там е по-студено.
Така Унгария остава скандинавска Холандия още около десет години. Защото на осем сабото е чудесен начин да потропаме.

***

Хлебарницата е зад гърба ни, площадката завършва избуелия парк, докато се скриеш от другата страна на паметника някой ще премине напречно и ще разбера колко къс е пролога между двете улици. В най-важният момент тича към стаята си на втория етаж, за да открие собствен кючек. Тича нагоре по стълбите… А ето те? Искаш ли да станем кръвни сестри? Това е само защото спихнатото колело без контра и спирачки на никого не попречи, пак сме тук преди козите.

Добре.
Тръгнаха рано, качиха широкия завой покрай училището, засилиха се по нанадолнището от един километър, от там покрай царевицата, бостаните, през равната вряща мараня, подминаха отбивката за попския вир и караха десетина километра по шосето. Взеха забранената пътека, хвърлиха колелетата и не излязоха от водата четири-пет часа. Вечерта гумата беше спукана.

Значи ти ще си ходиш сега.
Ще се редуваме кой да го бута.
По това време Ари бе кръгла и къдрава, русичка още, приятелка с коса гъста слама и сини очи зад очилца. Винаги имаха въшки. Прехвърляха си ги и ги отглеждаха. Синдромът на счупеното колело остана за Ари като скрит коз. Веднъж след трета засилка от училището се бе подготвила да вземе рязък завой към остра стръмнина, по средата стоеше детенце с бебешко колелце. Не се отказа да опита и с все сила се разби в довара на отсрещния ъгъл. За сметка на това баба почти я наби. Доварът на семейство цигани, мюсюлмани, правеха чудесни баклави и не постилаха черги, а китеници, които си искаха яко тупане с палка, подобна сила баба упражняваше върху козунаците. След стръмнината асфалтът се е изронил на камъчета, накрая на улицата в усоен двор обикаля ято пуйки с два големи пуяка. Често излизат навън, препречват минувачите, разперни в гърлена гълчава. Собственикът на пуяците стопанисва черен арабски кон и винаги носи каскет. Единственият кон, наречен за арабски в селото.

Деца от различни етноси с различни цветове хвърчила тичат през града, събират се на покрив и ги пускат над морето. Искаш ли да дойда в София да те видя?
Не.
Аз също съм с нашите. Баща ми ме вика за вечеря.
Това ли ще правиш натам? Интересно, но и аз работя в кино.
Турция

***

От облия силует не остана много и постепенно потъмня. Преди да напусне старопланинското градче космите, също като буквите, се бяха изпънали в решителна завеса. Бретон от една трета налична коса. Когато влиза в Атракцион Кабитана, всичко е събрано горе, почти на върха на главата. Леката здрава конструкция с кант от пропускащ светлина, опасал куба под тавана прозорец прозрачен синтетичен материал широк петдесетина сантиметра и два шлюза на тавана, бе поставена в централната част на града от жена, неизвестна преди това. Белите стени пропускаха матов ден към вътрешността от няколко квадратни метра. Жената носеше дълга плитка от дясната страна на психична осанка, казваше се Лариша, като дете свободното време живя в театъра, където баща и бе театър майстор. Завърши счетоводство и контрол, а на тридесет и четири се блъсна в един от главните столични озеленители, ерген, на коктейл. Лариша създаде пространство и остана с него. Ден след ден Кабитана посрещаше посетители срещу пет лева вход, Лариша инструктираше участниците и систематизираше взетите на тръгване кратки анкети.

Имате десет минути, Кабитанът не издава звуци с уста, не е позволено да го докосвате, нито той вас, може да откажете анкетата, тогава участието ще отразим единствено ние. Никой не ви записва, подслушва или наблюдава, освен Кабитанът. Той е ваш инструмент. Кабитаните са общо шест, при желание да посетите друг, разгледайте страницата ни в интернет, където се публикуват, анонимни, данните от изследването. Всяко следващо посещение се счита за първо и единствено.
Ари влезе. Кабитанът стоеше от другата страна на цветно петно в чистотата – черна точка на пода с диаметър около петдесет сантиметра, в черно трико. Погледна го и се плъзна силно по пода до клек от дясната му страна. Той се измести срещу нея, тогава му обърна гръб и стоя така около седемнадесет секунди. Падна настрани. Кабитанът прекоси половината от ширината на куба и застана с лице към нея до стената, където сочеха, свити с колена към тялото ходилата. Тогава Ари се изправи и тръгнаха към изхода като повтаряше, както успя, бавните му движения. Къса стъпка, извито навеждане, направиха се на змия, удари земята с длан няколко пъти, коремът я щипеше, заплуваха по гръб на място и след втората минута продължиха с подръпване и изтласкване все с глави към изхода на около два метра един от друг, обърнати към тавана, Ари се разсмя и отиде да разгледа през прозореца на лявата стена. Кабитанът застана на милиметър от нея затворил очи. Ари издраска пътя си с пръст по стената от единия до другия му профил, той се завъртя, прегъна колене и започна да изнася падаща стена към отсрещния край. Ари скочи на точката, натисна с цял клек, запокити се седнала в диагоналния ъгъл и зашляпа между разтворените си крака с ръце като в локва, закрепи с крака нагоре в ъгъла и каза:

Ха!
Кабитанът седна в точката по турски.

Сега като ни свърши времето как да я пусна?
Сгъна колене към себе си, разтегна рязко и оттласна стената, обърна се, колкото похватно съумя, пое я с гръб, после с цяло тяло и ръце, пречупени в китките, върна я на място, потупа от край до край, за да е сигурна, че е добре закрепена. Кабитанът заподхвърля към нея въображаеми ключове, с които оключваше вериги, пристегнати по стената. Тя ги връщаше, той ги събираше.

…да ви изрецитирам нещо.
Кабитанът беше много млад, с широки тъмни очи, рунтава права грива, гъсти вежди, с брада, наситена кафява кожа. Не дойде при него следващите няколко пъти, опита поезия, опита да танцува, само да мълчи.

Ще изпълня крачките до теб с висока , висяща под тежестта на капки трева, където линиите на хоризонта прекланят низината ни в пашкул, оттатък минава късен облачен ден.Там, откъдето идваш всеки се е крил в хралупа на дърво, познавам местността като кал под ноктите.

***

Не си ли гладен?
Две глави над касиерката, приемаща последните поръчки, през изтъркани клавиши на касов апарат с ключета вгигантеният готвач вдига празни тави от толумби навътре. Ари поръчва плескавица в пита.

Сурово е.
Плакати на чудовища, мутанти, узрели принцове и всякакви принцеси, бляскави машини, латински имена на измислени същества. Салфетката е твърда. Музиканти звучат по пешеходната зона – цигулка, китари, хармоника, укулеле и акордеон. Деца продават желирани сополи, гумени динозаври на сергия от подложен картон. Тичат до чешмата и се връщат. Тесни каки, стегната фризура, Агле потъва сред хората.

Обръщало, ламаринени бараки, стоянка, пейки, прахоляк.

Ще вземеш ли вода, докато се ориентирам?
Горещината натиска много по-силно снижените им от неспане телеса. Зад бараките неравност се плъзга директно в платното.

Страаашно.

Към умалена в далечината пътна табела с основни магистрали на запад се редуват гумаджийници, автомонтьори, долнопробни магазини за кафе. Изсипва се по стръмното почти под профучаваща кола.

Ще трябва да стигнем до там.
Агле играе с триъгълната призма на бутилката вода. По пътя към сборната на вливащи се от града потоци гумаджиите подмятат закачки за довиждане.

Када се вратите? Заграбите водa. Пфу, пичку материно, ста топлоте!
Задава се момче с дебели кестеняви расти, в брадата му попиват струйки пот. Идва от Гуча. Тя продължава да изпъва дясната ръка, камионче, шофьор в червена униформа под ярката руменина нахилено лице, разпитва накъде, момчето се обръща.

Well, I’m goin’ back to Prague, you can come.
I think we’ll pass trough Hungary.
Got tickets to visit Sziget?
Not yet.
Агле натиска с длан облегалката до шофьора, да ги остави при бензиновата станция.

a little sad cause my summer’s endin’ now.
Стоварват, камиончето бавно се тътри назад. Агле сяда при храсталака върху раниците, няма да гледа как отминава на задната седалка на мило семейство, вторачен в тях.

***

Часове.

Да спим в такава пустош? Всичко се пропуква под слънцето, косата ми пак изруся. Часове!
Пресече, разходи се, пак се върна.

Повечето са сами, въобще не намаляват, дишам мръсната им газ от часове.
Наведоха до земя пред поредния тир. Спирачки.

Страхотно.
Грабва двете раници, по една в ръка, и тича тромаво до там. В шофьорската кабина няма и следа от прах, само широко стъкло пред очите. Сяда в средата на непокътната кушетка, шофьорът пуши дълго Boro, тъмен, плътен, чист и отделен. Подава и цигара, постепенно пространсвото се изпълва с дим. Агле следи равнините по пътя. Шумът е глух, никой не проговаря.

Where you coming from?
Iran
You live there?
I am Anatolian. Batman. My birth place.
We are from Sofia.
never seen him smoke.
Кафявите маслинови очи, изписани в ъглите, се впиват в нея.

How call you?
My name Daria and this is Stoil.
Затъква цигарата в прозрачния мъх над дясното ухо. Почти едновременно страничните прозорци се спускат, издушват, през тънки цепки, сгъстена пелена.

Погледът присвива като дебела дойна котка на плавни тласъци в стъклото за задно виждане. Безкрайно спокойствие, звън на камбанка в притаена вода. На границата се престроява към опашката за товарни, задрямала. Вижда, чакат вън – фина шия, отпуснат корем, провиснали бузи, дълги стройни крака. До него Агле мирува здрав разоръжен войник.

Meet me after if you don’t find any other.
Thank you Kamir! – Ари преследва зелен микробус.
Камионът бе пълен с банки кръв, които Камир успешно закара, без да заспи, до Австрия.

***

Рано, денят ще е студен. В краката му седи като по поръчка някакъв анцуг с нож, движи последните осем години до всеки в нужда. Излизаме на просторна бяла улица, подскача зад мен в скандал. Виждам някой да минава, скрива се в сграда, сигурно е привидение.

Дария унива в съгласие, пълен ден по старите ламарини и каменните блокове, по улуците, табелите, по липсата на зеленина, отвсякъде крещи, зад нея някой иска. Животът тече в сурово изобилие по капаците на прозорците, по витрините, хората са мънички, кафеви хора с груби езици и бежови лица, храните в магазините и закусвалните миришат на умрели, колите са мънички и няма кой да ги чуе, въздухът тежи като олово. Взимат си сирене в кувертюр. Отлага настаняването, за да открие – Станил я очаква в градинка.

По пътя свиваш всеки път на зелено, китно място с дъх нощем и мъгла над зората, тук дърветата са приковани в примирие, примирие с ръждата на мястото.

Магазините за сглобяеми играчки, дворът на училище с мъждукащо мазе след няколко вечери, големите едри мъже по двама и трима по ъглите през нощта, сега ще си починат и ще открият легла в гмежта от туристи. В Буда ранният следобед вече жълтее, зад тях потоците пъплят към катедрала, към острова, из ресторантите, сред сергиите за сувенири и фонтаните, нагоре по хълма до крепостта. Ари се свлича уморена със сок от праскови в ръце, смехът излиза навсякъде около тях, пръска се по минувачите, разлива се метър или два над паважа, бълбука на миниатюрни гейзери наоколо, картините потъват в дефокус, Агле я замеря с още смях и теглят натам. Единствената възможност. Къмпинг.

Нещо подобно на гето, по-късно ще разкаже как сме забранени на тези децата, изглежда правилно, те зяпат от прозорците отсреща, къщата на Балаж в резеда. Родители, които отказват да пресекат.

С балетни пантофи, начало на Голямата Война. Така е до човекът в нужда и няма как да го види, войната е преди сто години. Купува тарамбука – предмет по време на отделяне. Сякаш отчуждена зона, паралелна пряка потраква ежедневно, свисти и смуче меки пукания от малкото влага във въздуха.

Това е къщата на Бела Балаж.
Посипано с пепел клечици сандалово дърво кръстовище през стар велосипед, заключен зад тясна витрина. В подлеза звъни китара.

It’s crazy outside, what are you doing here?
We’ve been goin’ on. Think thе place’s safe.
So many people. Aren’t you a little tired?
He went around, fine, but the music. Still younger than me.
Same here, room‘s second floor.
Camp.
So, where you travelling to?
Barcelona.
Seems like Berlin.
Спират до малкия фонтан на позволените неща при мост Елизабет. Игма. За нея мисли мисионер.

Тичам , злато е, просторен ден, изгонени от черни в град на пагоди. Терасата завършва в твърд фронт панорама. Взимам я на гръб и скачаме в дълго пропадане на крака. Приятелката ми е ученичка, а аз не помня кой ги е изпратил.

Игма задвижва прозрачния пламък наоколо и преминава в собствен тунел, внезапно, както в подлеза, прояснява черти по лицето пред Дария, пита: Защо сме без билет за острова?

Can’t call now. How you live away?
Вечерта огражда формичка под лампите при кривия бял мост.

Year, maybe I’ll stay.
Tidiest type or becoming а forest fairy?
The room to spend the most’s the one of fear.
Always turnin’ back, proving to understand the angel above his head now, going out the building, where I will thank, thank, thank, echoes the corridor.

Пипало, туршия и Мераклийско, което се мръщи да придобие авторитет поне на Абсолют. Туршия има тайна, статуя зад буркан, често водка с портокалов сок, пипало разлива памет за нас, където спокойно плуваме, цървули и честта да е най-малък. Туршия движи ведра белота, а аз в учуда.

Is this you’re friend?
My younger brother, I asked him meet the man.

Бели прозорци при сгъвката в дъното ключалката щрака по-слабо от скърцането на колосана врата.

***

Кълбо искри излита от ухото, разплискани водни страници монотонно тренира шеста топка в завет близо до център Петьофи. Излизат из себе си, а тялото поема късчета, за да ги върне. Мозайката, завинаги незавършена пак ще попита: Къде съм?.

Балоните в разветрено множество, бутат се, треперят до плоски дискове, насочени по кооперациите или острова, към монументите или реката.

Takes a hole in my stomach to bare. (M)

Утаява прах китайски нафталин по вътрешните ръбчета на ръкавици за жонглиране с възпламенени топки.

Welcome to his dzen budistic post 40ties zone of spiritual comfort.

You are fat!
Ask the boy that wanted to kill you. (M)
It’s good to know how all the other people will grow over to appear as giant being stuck together, I’ll never dare to imagine myself creator again. From then on what is time?
Should be some place. Depends on how you really are, physical. (M)
Never seen a worst condition of happiness.
I’m fascinated by your humidity representative. (M)
Move alone free! The Egyptian glyph for Venus cycle from morning till dawn is a perfect pentagram and my scandinavian blond boy has the implant in his heart. His features are regular and the spirit is calmly surprised. Strange but he doesn’t seem too intelligent. Am I the presence of the green atlantic ray, the alligator that will drive you to this age of dawn, or am I the yellow monkey? My mother was an exceptional and that’s how I’m a girl, cause we‘ve lost reborn beauty out of rage.
Nothin’ better than She Was, cause kind of a story is already rewindin’ within. (M)
night sounds

***

На петнайсет километра от външната изба сигурно вече откриват торентс.ру, когато си още малък хранители витаят наоколо, колкото да ме е страх от тъмно, в последствие повеждат за носа, а тъмното става навик. Щурци и пилета под лампа, навсякъде спокоен в гнило. Хоп, огромен плъх към процепа при мерудиите. Развивам мания по зъбен камък, предполагаемо заболяване гуша, да преживея стрес след новините в осем.

Yellow and thick.
I think sparkling blue. (M)
Like ever, ever…
Ice needles. (M)
Съседът е алкохолик.

***

Catchin’ you not underwater – следобедът прави сухи вихри по страните на лицето, сякаш почти спряла да появява. Фонтанът, висок до коляно, на водопад при окосената трева.
most of time. Anyone you don’t know on your island?
40 000 people we speak authentic sublanguage.
Тънка и светла Игма сигурно бе един от боговете, нужно да види още, квадрат, ограден с вода, навсякъде хлад… катедралите, улица с бирарии и кич в магазини, претъпкали липсата на Източна Европа до лакирано дърво.

Зад вратата тегли сандък към прозорците с дървени рамки, вади червен топ, полива в дворчето през коридора Ауструмерия, сводест череп опрян в пода, стъпки зад завесата, момче оставя чаша с чай върху перваза, стените са бели като рамките на стъклата и обръснато теме. Плата ще заковат на стегнати вълни.

***

The rusty rain above flat pavements I go like almost every time to find rehearsal room.

***

Седем плочи, положени на хълма в широк полукръг. Полегати възвишения, 35 градуса косо по билото – параклис. Натам, през шубраците лети мишелов.

Узрели смокини и проснати по плочите мокри черги. Тераси.

***

Подредих ги, всички прекрасни миниатюрни черупки, от слънцето излизат да умрат, събирам къщичките им в кибритени кутийки, изжулени кървави бедра от шуплестите камъни под водораслите, стотици малки морски охлювчето умряха днес. Вълните изхвърлят през глава тромавото ми телце, пораствам под кристално слънце през солената повърхност. Хвърлят топки над мрежите, докато коричките се отлюспват става топло, прибирам ги в кибритени кутийки. Изпускам залеза, танцуваш, опитвам се да отделя мелодия от тихото потъркване на салфетки една в друга, така ти тежи, да ме изплюе през пяна при мъничките им трупове. Следвам човека с наситено червен суитшърт, за да се засмееш, най-опасни в завивка са стоножките.

***

Дъвче какао, шофьорът е албанец, изгорели, сухи бели местности покрай широката магистрала. Прибрала червено меко топче в раздутия сякаш от ябълка джоб на сплъстената горна наметка. Схлупена урва в далечина със ситни къщи отпред, орехови дървета, деца карат боси колела по отъпкани през нивите пътища.

***

Вечерта дими от минералните чешми пред остарял салон за прожекции Ари пуши и мачка умерено от крак на крак.

Очилата Ви са се зацапали.
Пътувам вече 12 дни. – тътри лека тротинетка.
Не е ли твърде обгазено?
Ужасно, по-скоро.
Съвсем сам?
Нашите починаха, аз съм на 43.
Самичък значи.
От спрялото такси слиза възрастен, свит, светъл мъж с риза и кожено яке, с четири пръста на дясната ръка затваря вратата и се обръща към отворения наполовина киносалон.

В дъното от дясно наляво при подиума пред екрана двама с кърлинг четки, вглъбени в търкане.

Дълго време играят карти сред ябълкова градина. Това знам за филма.
Ще се настаним ли тогава?
По пряката има къща за гости на километър от тук. Приятелят ми е уличен жонгльор. Ще го открием, надявам се, откакто се завърнахме все обикаля, сякаш не е било, въобще, лятото да свършва.
В салона.

***

Палатката на покрива на керемидено червена сграда, покрита от мокра паяжина лек ръмеж на зазоряване.

Събираме водата в стъклени буркани.
Been to Kavrakirovo, musicians there’re genius. (M) Album I’ll give inside. Different kind of simple constructions we play on urban trash, like little children, but it’s fun.
Anyone can take a part.
Exactly.
I have my own copy already. When the weather’s hot morning comes as needles, indeed.

***

Започнали с тръстиките, леки пръчки, до нагорещени прибори за правилни дупки. Зурна. По стълбове тракат щъркели в гнезда. Викат ги тук и там за сватби, отбиват пътища с червена лента, процесии сватбари. М. дошъл още в началото на хилядолетието с опънати бели чорапи над обикновени маратонки, „ из себе си”. В Кавракирово. Планините разливат от върховете сини и зелени замразени сокчета. Площада, по-назад училището, натам кръчмата, магазина, терасите, последните дворове, пътеките, конюшните, параклиса. Тъпан, тъмен като магически неон през дантелите на ноща. Юг.

***

Спя – през деня – в мазето – в колиба от палми, закусвам само в пет часа – сутринта – със скакалци.

Като в пещера или остров от джунглата. Спя на отворен балкон, докато чашата с чай замръзва чакам джезвето на газовия котлон леко да прикипи.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments