Мар Ина – Кинетично

кинетично

добрият ден започва с теб,
дънки без бельо,
мога да ги сглобя сам
от грубия плат
добрият ден стъпва с прибрани крила,
без глава
по влажния асфалт,
добрият ден е с облизани от домашните палета ходила,
в градинката
пред блока
бос е денят
добрият ден среща елфи в горичката,
хрупащи шишарки дългоносци
няма никой освен теб
и ръцете им на водопой
добрият ден пее с птиците
сред клоните на екзотичното растение
добрият ден те съблича
под пръските на сладките сълзи
добрият ден плува сив
през реките по стъклото
и катастрофира добре
денят в края си

 

добрината ти се е обръснала
от всичките си предпазни власинки
долу, в шумното метро
добрината ти е оглушал скин хед
подминава злото
и подсвирква
мелодия на докосването
поредното
пладнешко
отворено представление

 

квартирантът

отровният залп на залеза
улавя дъх на тръгване,
демонът бди над теб,
чака
да върнеш
светлина
в стаята
между нас
гръб
с отворена уста,
където
остави
мълвежа си

 

ин и ян

цял ден летя през обемите на града,
пълзя по височините му,
нахълтвам в кухините,
падам в ритмичните му ниши,
а когато стигам градините,
между дърветата
някой танцува с ветреца

 

’80

преди телефонът
да отговори
живея на земята
в прах, при плъховете
и пиша писмо
до целия мир,
че теб те има
като фалшив документ
за рая
на контрабандата,
а всяко обаждане
е все още стационарно
и пръстите играят
със спиралата
на последната ни
вероятност
за истинска катастрофа,
не виртуална

 

спортистите са куци
по улиците,
а музикантите пътуват
с трамвай
към първия урок
изгряват майките
на надеждата
и бащите на възможността
един ден,
когато залязват
спортистите са куци по улиците,
а музикантите –
слепи в дъжда

 

яма

въплътен,
влакна на ума по кожата,
пада
в минало
вън
от досег
със зеницата
сега

 

няколко години преди атентата
ми предложиха работа
първо трябваше да напиша
именно за Ариана Гранде
помислих, че е бирата
и се отказах,
но знаех,
че сигурно не ме шегуват
човек никога не знае
кога ще излезе
на български
историята за колективното блудство
с неродената личност
на Бритни
в Лас Вегас
нищо е невъзможно

 

варан

отмивам следите
от сплетено спокойствие
по кичурите
плодове,
висящи над отворени ноздри
за капките аромат
на сладост
по тъмните кожи –
спокойствие
пред евангелието
на владетеля
на вечната загуба
по белите люспи
и мамута на гробището

 

outer view

добре познатият бразилски плаж,
матово зеленикава буря
вихри мечоците,
в които са превърнати
група храбри шивачи
одеждите са ръчна изработка
от кожите на зверове
неприветлив четвърт час
пред величието на водите
никой не носи бански
за топлата среща
на дизайнерите
сърцата им са игленици,
а стъпките в пясъка –
отмити
от плисналия дъжд
всяка година,
все същите
царе на джунглата

 

*
до теб има крачка,
капан, който ме преобразява в облак
дъжд,
валя пред очите ти

 

*
дърво за отсичане,
ще посадят пред мястото му пейка,
където минувачите да вкоренят
уморените си вечери

 

продуцентът

в хотелската стая – каталог,
виж кой
загаси лампата
преди да ме прегърнеш

 

*
аз съм птиче,
пианата са клетките
приливът нахлува
през решетките

 

*
на дъното на океана,
връхлетял над маслинена утрин,
стърчат, със залюлени по течения корони,
дългите тополи

 

*
тъмният тунел свършва в мост,
от който политаме
чиста вода

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments