Ружа Матеева – Тишината е повредена граната

натисна сърцето ми
като ключ за лампа
но изгасна
ти

 

бягай
аз живея
навсякъде

 

в твоята земя
всичко е на обратно
кръстът
мислите
захапката на любовта
само аз стоя изправена
по средата на сърцето ти
като свещ
и чакам
да ме запалиш

 

любовта ти е птица
с извадено сърце
от нея остана
само човката

 

тишината
е повредена граната
която забрави
в сърцето ми

 

изпрати ме без думи
сега душите ни са приклади
на които е изтръгнат
спусъка

 

снимките са хартиен театър
а нашите образи вътре
са мимове
не ми обещавай
такава
вечност

 

седя на криво
като кулата в пиза
върху релефа
на сърцето ти
но то не е земята
която
ще ме изправи

 

помниш ли разбитата си устна
пред единствения телефон
пълен с гласа ми
как е възможно днес
лицето ти да е гладко
като стената над леглото
с изтрити от времето
стихотворения

 

колко кръв ти е нужна
за да усетиш
студа по дланите си
и да помиришеш
че си ме убил
след собствената си
смърт

 

кой ти каза
че ехото съществува
думите са мъртви
реликви

 

вярвам в това
което забравяш
защото само там
се помня

 

след мен
е целият ти живот
с мен
е последната ти
въздишка

 

синът ми се люлее
дъщеря ми носи
слънцето
вместо шапка
аз съм дъждобран
срещу спомени
а някой се тревожи
за същността
на поезията

 

под ноктите ти има пръст
защото бързаше да ме заровиш
жива
но аз няма да ти кажа
колко слънце има
в очите
на къртицата

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments