Мария Стоева – Границите на обреченото

всяка дума
обрича
чувството
на тишина
нощта е твърде кратка
за дълги обяснения

 

така те забравях
че забравих себе си

 

отмъсти
на мислите си
не ме мисли

 

като мъниста
които губиш
загуби и мислите си
аз се връщам
част по част
макар вече
да си забравил цялото

 

бавно
падаш
в мрака
на светлата ми
тъмнина
виждам те отвсякъде

 

толкова невъзможни
посоки
че единствената възможна
премина
в границите
на обреченото

 

сега ще бъдем
до болка познати
които вече няма какво да си кажат
сега ще е равносилно
на погубване
всяко домогване
до погледа ми
изтрий го от живота си
по-силен е от
мигновена смърт

 

избягай
силата на слабия
е в силното бягане
избягай
както можеш
избягай
смелостта да се върнеш
ще ти струва
изпитанието да си жив

 

направих
милион стъпки встрани
милион и първата беше назад
към теб

 

аз съм
краткото изречение
което
не дописваш
защото
не знаеш
къде трябва
да стои точката

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments