Хайри Хамдан – Повик

Реши да не напуска дома си и тази вечер. Имаше голяма нужда от уединение, макар да не страдаше от раздразнение и тормоз. Всички условия за спокоен живот бяха налице.
Понякога му се иска да не чува никакви звуци, шепот, пускане на водата в тоалетната, гугукане на гълъби по терасата.
„Такава ли е смъртта?” – Помисли си той – „Абсолютна тишина или пълна загуба на взаимодействие с околността?”
Както и да е, в такива моменти изключваше телефона. Само веднъж се паникъоса дотам, че да извади батерията му. Някъде беше чел, че биха могли да определят и проследят месторазположението му, дори при изключен телефон, но кои бяха те и защо да го правят? Така и не се направи усилието да потърси отговор на този въпрос.
Рядко някой го търсеше, тъй като и той бе лаконичен. Мразеше дългите разговори и бързо се отегчаваше, а на другата линия усещаха напрежение. Затова хората избягваха да му се обаждат често, но не и тя, последна от родата му останала вярна, малката дъщеря, която вече никак не беше малка.
От известно време той не успяваше да намери вътрешен мир, откакто прочете разказа „Жлъчка” на Йосип Новакович. Все се питаше, дали любовникът и изнасилвачът са един и същи човек, дали омразата не е способна да подклажда допълнително притегателната сила между мъжа и жената. Това всъщност бе препратка към стара случка, която не можеше и не желаеше да забрави, в резултат на която се беше родила последната му рожба Катя, досущ негово копие и доста по-различна от батко й и кака й.
– Искам развод, дявол да те вземе! Безчувствен ли си бе, идиот? Животът с теб е непоносим, скука, отвращение! Мразя да ме докосваш, не понасям дъха ти, спермата ти. Изчезвай далеч от моя живот! – Ругаеше го с неописуема ненавист и бе искрена във всяка изречена дума.
Той не можа да остане безразличен към всички тези обиди:
– Вероятно има друг мъж в живота ти? Само това може да оправдае твоята омраза. – Търсеше логика във внезапния разрив на семейната връзка и интимния им живот.
Знаеше, че преди време жена му е имала вземане-даване не с кой да е, а с неговия брат.
Тя му изневеряваше явно. Не криеше тази връзка от хората. Натискаше се с него публично, сякаш си отмъщаваше за пропуснати мигове или пък съжаляваше за времето, загубено със законния й съпруг.
– А децата? – Питаше се учуден – Как ли общуват с чичо си?
– Много си жалка! Още ли спиш с брат ми? С какво ме превъзхожда той, дявол да те вземе?
– Моля! С твоя брат отдавна съм приключила, а и той започна да прилича на теб. Вървете по дяволите! Ама че сте скапана рода!
Тя се засмя гръмко и тръгна да напуска дома.
Дотук продължи размяната на обиди и крясъци.
Не му бе възможно да остане равнодушен, при това притежаваше преимущество пред нея като силен и яростен мъж.
Последва истеричен бой. Разкъса й дрехите и… сякаш за пръв път забеляза, колко е хубава и привлекателна. „Как може друг да притежава тези гърди, бедра?” – Махна й дрехите с един замах, грабна я, бе възбуден и веднага я облада. Актът по-скоро приличаше на борба и дърпане на ръце, ритане с крака, опит за освобождаване от неизбежния момент на подтисканата мъжка потентност и енергия, отказ на прегръдки, драскане по кожата, и накрая свърши. Той свърши като никога в нея, а тя начаса бе забременяла с милото същество Катя.
Никога повече нямаше да може да я докосне. Тя на свой ред щеше да се погрижи, да го лиши от родителски права.
До последно не бе разбрал, че си има работа с кучка от класа, способна на всичко, за да си отмъсти за мнимата чест на една жена на средна възраст, жадна за любовни игри и безкрай авантюри.
Какво наказание! Малката му бе одрала кожата. Нямаше никакво съмнение в бащинството му, колкото и връзки майката да има с чужди мъже.
Остана онази невидима тънка връзка между него и дъщеря му. В началото малката го посещаваше тайно от майка си, но след години реши да се премести да живее при него. Никога не се налагаше да говорят за последното изкушение, в резултат на което се бе появила Катя на бял свят. Вътрешно бе убедена, че баща й в никакъв случай не е насилник и злодей, както майката се опитваше да й внуши през цялото време.
Катето вече беше на двайсет и пет години. Имаше нужда от самостоятелност. Тя не обичаше да й досаждат и понякога нарочно забравяше телефона си у дома. Тогава никой не можеше да се свърже с нея. Имаше, разбира се друг телефонен номер. Знаеха го малцина, без родителите й.
През онази нощ той имаше огромна нужда да чуе гласа й. Нищо на този свят не бе толкова важно, колкото тембъра му, топъл и мил, сякаш извира от покоите на господа.
Тя разпозна номера на баща си, но бе в по-тясна компания и реши да го игнорира: „Не и тази вечер, тате!”.
Просто не вдигна, а той бе толкова деликатен и разбран, че повече не я потърси.
На другата сутрин, тя реши да го изненада. Купи му любимия сладкиш и бира, прибра се у дома към единайсет сутринта и го намери студен.
Аутопсията показа, че смъртта му е настъпила малко преди полунощ, минути след като й позвънял, е получил масивен инфаркт. Искал е да й сподели своите вълнения, а може би последното си желание: „Кате, как ми се иска да чуя твоя глас и да те зърна поне за миг!”.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments