Мария Ергина – Пиша ти писма от фасове

пиша ти писма
от фасове
за да знаеш
че любовта ми
не спира
след първата изпушена
цигара
никога не се подписвам
под тях
миризмата на бира
която се просмуква
в белия лист
е достатъчна
за да ме разпознаеш
никога не получавам
отговорите ти
само още
бели листове
а с тях
нова кутия цигари
и няколко бутилки
бира

 

харесва ми
в безвремието
в което
имам време
само за
теб

 

цигарения
ми дим
правеше
такава
мъгла
че пречеше
на любовта ти
да вижда

 

спрях да
поглеждам
към часовника
часовете
без теб
станаха
безкрайни

 

огледалото
получаваше
оргазъм
всеки път
когато заставаше
пред него
докато аз свършвах
на парчета
надявайки се
да ни чакат
7 години
само щастлива
любов

 

аромата ти
изпълни дробовете ми
с живот
за последно
но сега е време
да се върна
към нормалния си
живот
със старата миризма
на цигарен дим
който пълни
дробовете ми
само с катранена
смърт

 

погледите ни
се целуваха
отдалеч
докато
устните ни
се гледаха
и премигваха
в синхрон
ръцете ни
бяха в
друго измерение
където
сърцата ни се
чукаха
без да свалят
дрехите си

 

докато правя
секс
с ума ти
и с езика си
галя
егото ти
се опитваш
да проникнеш
по-надълбоко
бършеш прахта от
сърцето ми
подреждаш
бъркотията в
душата ми
целуваш
старите белези
искаш да
заличиш всичко
за да (о) станеш
единствената
рана

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments