Ивона Иванова – Живея на улица Анна Ахматова

*
живея на улица
анна ахматова
и залезите ми причиняват липса на пулс
безсънно те търся
и все те намирам
свит на кълбо
в утробата ми
умопомрачаващо старателен
да не ме направиш тъжна
живея на улица анна ахматова
и по цял ден ми е лошо

 

с теб не искам
да имам план ‘б’
не ми се иска
да избягам
нека има буря всяка вечер
за да си останем вкъщи

 

не познавам още
онази част от теб
която не харесвам
приятно ми е
аз съм

 

предполагам че съм
заразна
но след среща със себе си
имам нужда
да измия душата си
и да пусна сърцето си в блендера

 

инфаркт

ръцете ми исхемизират
когато те прегръщам
като сънища на мъртва котка
и реч на инсултно болен
никога не се връщат

 

всички знаят
за котката на Шрьодингер
започни да пишеш
за кучето на Павлов

 

сутрин с теб
няма значение
кога е изгрева

 

Less is more

колкото повече очакваш
толкова по-малко ти пука
нищо не се случва на теб
случва се на някой
който живее в твоята кожа
затова изгони страха
застреляй тишината
сдобри се с мрака
скъсай с вчера
и ме покани
да умра при теб

 

депресия
познавам те
не се прави на питомна
ще те убия с камъни

 

The Void

провери си празнината
ако не е пълна с мен
значи си изгубен

 

тези 23 зими
в които те нямаше
съкратиха ужасно живота ми
добре че си тук и е лято

 

*
предложи ѝ вечност
на брега на морето
тя му каза, че е луд
и потъна в него

 

азбука на оцеляването

аз
бях
в
гърдите
дето
е

биело сърцето

 

караш ме
да се сдобрявам с демоните си
а те са страхотна компания

 

светът не може да е просто
реклама на продукти
с нула калории
автобус пълен с хора
мълчаливи самотници
стоящи по цял ден в тъмни кутийки
чудейки се дали вече са срещнали
любовта на живота си
пази си ума отворен
връзката затворена
и не се измъчвай че
ти беше обещано повече

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments