Стефани Гончарова – На теб посвещавам всичките си провали

*
това легло като подводница
замъглява картата на собственото ни удавяне
разкъсвам пъпа ти за да се скрия вътре
ти ушиваш знаме от петата ми
от тази точка на дишане
всичко е възможно
дори ние
да не сме

 

*
излез по чорапи на улицата
в четири сутринта
открадни от денонощния за мен
докажи ми че ставаш за нещо
че имаш
сърце

 

*
обикнах цялата ти омраза
за да я убия

каквото не презирам в себе си
е твое

 

*
мразя те
със злобата на крайните квартали
ти си вакуум в човешка форма
погнусата на сартър
не притежаваш собствените си мисли
заслужаваш само наркотиците си
и да умреш насечена
от баналността на начина по който
избираш
да се предадеш

 

любопитна съм
каква е кожата под болката ти
бяла като болен паяк
или сълза на прилеп
не си като останалите хора
(периферно зрение на бога)
спяща звезда –
сблъсък
рикоширам в слепотата ти
и виждам

ти си болестта на сетивата ми
обвила си ме като нож

 

тази вечер
мостовете се срутват
върху спящите бездомници
ти се случваш в душата ми
докато тялото ти е над мен
слюнката по пръстите ти
обецата на езика –
разбъркваш местата
на познатите ни семена на злото

 

гледам те и питам
къде си скрила себе си
в коя пропукана луна
изля най-плътния си мирис
искам никога
да не се бяхме запознавали
умираш в ръцете ми с усмивка
светът се свива
като гънка в пъпа ти
устата ти е черна дъга
преди да избереш да спреш да бъдеш
раждаш
наказанието за любовта ми

 

*
на теб посвещавам
всичките си провали
когато излезеш с кучето си
то разхожда теб
избледней заедно
с всички необичани неща

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments