Надежда Тошкова – Whatever

*
Когато рухваш,
повечето виждат
само грохота
на падението,
но само един чува
въздишката
на облекчение.

Той е причината
и лечението.

 

*
Мечтите
се хранят
с надежда,
надеждата
се храни
с мечти.

Самоизяждаме се.

 

обичам
е трамплин
с който
надскачаш
себе си

 

вечност

адът
е да имаш
само миг
рай

 

*
Мълчанието
е прахта
върху „трябваше“.

 

*
аз съм
слънчогледът
чакащ
слънцето си
всяка нощ
а ти
грееш
на обратната страна
на земята

 

*
преброй
с пръсти
всички кости
по гърба ми
и прокарай път
с език
по извивките
в подножието му
за да стигнеш
до сълзите
на доверието ми

 

*
всяко завръщане при мен
е съшито с бели конци
доверие

с иглата на съжалението

 

*
Чупим чинии,
за да не чупим
отношения.

А може би трябва.

С любов на парчета
няма смисъл
от тази прелюдия
на секса.

 

*
любовта
е активен въглен,
който ни прочиства
от слабостите
в очите на другия

 

*
любовта
е с крила
често засяда
между облаците,
за да я достигнат
само онези,
които са на висота

 

видовден

отмъстете си,
забравяйки

 

*
Първо
показваме
наточени зъби,
след това
оголваме гърло
за целувка.

Доверието –
изгризано е
до кости,
но любовта е
отвъд него.
Гладна за още.

 

whatever

И да замълча,
няма кой да ме чуе.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments