София Йорданова – Ако ме убиеш

ако ме убиеш
искам да отида
в ада
за да се срещнем
някой ден
отново

 

любов

ако се откажа от теб
ще е като
да предам
собственото си сърце
ако продължа
ще е същото

 

за теб
сърцето ми
е касичка
а ти самият
си крадец
на стотинки

 

крадци

крадем
времето
обръщаме
часовника
преди пясъкът
да изтече
в душите ни

 

скрили любовта
в скрина
от време на време
почистваме прахта

 

сомелиер

ще стана
сомелиер
на любов
и ще чакам
да ми дадеш
да опитам
от твоята

 

ще ми обещаеш
всичко
което след това
ще превърнеш
в нищо
защото знаеш
че вярвам
на всяка твоя дума

 

с теб
любовта
е като игра
на шах
мислим много
действаме плахо
чакаме дълго
и накрая
единият губи

 

плувам
в океана
на чувствата
на дъното
на който
има труп –
удавената ми
любов

 

*
откакто
те няма
светулките
през юли
забравиха
да светят
само комари
изпиват
кръвта ми

 

разлагаме се
в душата на другия
така вече
и двамата
се притежаваме
взаимно

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments