Ива Спиридонова – Personal Jesus

PERSONAL JESUS

аз съм стигмата
от тръни по челото ти

всяка кръв е жертва
пред олтар „обичам“

възкресението ти –
мастило
в книгата
на вечната ми
вяра в теб

 

ХАРАКТЕРИСТИКА

винаги сам –
никога дал
всичко
от себе си
другиму

 

*
Разтвори си крилете,
за да видиш небето
в очите ми.

Само там
можеш с тях
да летиш.

 

ЛЮБОВ

в спектакъла
на нашите лъжи
неволно с теб
ще стъпим голи
сред душите си

проникваме
във себе си
боли

гладът за близост
е език, на който
дишаме

 

ОТВЪД

Мълчание
е мястото,
където
се раждат
истинските
думи
в теб.

Срежи си
всички
гласни
струни,
счупи си
пръстите,
отивай,
да чуеш
истината
в тишина.

И повече
не се
завръщай,
тук вече
всичко е
лъжа.

 

БЕДСТВИЕ

пороите на тъмните ти думи
удавиха единствената тишина

способна да ги чуе

 

АНТОЛОГИЯ НА ЛЪЖИТЕ

 

по стълбата
към истината
всяко стъпало
е стръмна лъжа

 

кръвта по
пръстите
е твой език
на любовта
към нея

 

единствената истина
в живота ми
ме лъже,
че повече
не се обичаме

 

лъжите ти ме питат
вярвам ли им още
с напразната надежда,
че боли

 

тя беше
дълга истина
съшита
от парченцата
на кратките
лъжи
за нея

 

той мълчеше
за всичките
истини,
тишината
ги прави
удобни
лъжи
създаде си
илюзия
за честност

 

кажѝ на думите
да замълчат
навреме
лъжите
не понасят
тишина

 

лъжа е,
че ме чуваш
и любовта ти
оглуша,
когато казах,
че я искам
цяла

 

обичам всяка
истинска лъжа,
в която вярвам
ослепяла
за истината,
ако тя не е
любов

 

излъгах себе си,
че съществуваш,
но само любовта
е моя истина

 

RED DOT

 

телата нямат
вечност
но са път
към нея
докосни ме
с душата си
докато още
имаш ръце

 

не си само мисъл,
когато си в мене
ръцете ми знаят
и търсят къде
сред тялото ми
ти се криеш
и колко пъти
те откривам
всяка нощ

 

езикът ми
е с вкус на грях
скандал съм
само щом
замлъкна
приела
формата
на твоите
устни

 

в чаршафите
на самотата
се любим диво
с лудостта си

 

от огъня
се раждат
демони
да бъде
вечното им
царство

 

температурата
на моя отпечатък
взривява
всеки къс
от теб

 

под ноктите
те имам
цял си
единствено
когато тихо
те разкъсвам
от любов

 

оргазмите
са само мои
любовта
подозрително
наша

 

любовта
няма пол
сексът –
терапия
за душите
осъдени
на близост
в самота

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments