Божидар Пангелов – Снимка

снимка

нощта е за гарите
и на почти
медната луна
никой не заминава
никой няма да дойде
момичето
и
момчето
облегнали рамената си
снимат нагоре

и се върти земята

 

Иберия

“Cordoba, lejana y sola”

Очите на жените от Кордоба
са маслинени
и стъпките са сенки,
но ти отиваш във Кадис,
където вятърът оприличава
като своя само най-дългата ни улица.
Тромпетът свири в складове и корабите тръгват привечерни.

А във Гранада, берачите на портокали,
берат сълзи.

В Кордоба, жените носят дълги черни рокли
и крият устните си,
но ти отиваш във Кадис,
където всяка майка е на кея и контрабасът
свири в складове. И привечерни тръгват лодки.

А във Гранада, берачите на портокали,
берат сълзи.

В Кордоба, времето заспива зад решетки и слънцето се плъзга по скалите.

И във Гранада идват сенките вечерни.

Аз няма да пътувам за Кадис.

 

*
ръката завива зад
ъгъла

кучето през прозореца
гледаше
папагалът говореше
нещо
в кафеза
леглата са празни

никой
да затвори
вратата

отдавна

 

*
Всичко е хармония.
Дъх.
Въздишка.
Когато се изкачваш
по Плешивия хълм

 

рожен

на сухо дърво окачен
виси манастирът

и се извива път
подобно змия
с опашката си нагоре
чуваш ли онзи вик
на скалите
тишината пищи
сломена
от всичките думи
от грохота на щурците
от кръвта във вените

никога нищо не съм разбирал

залепнали дланите
и три пръста
над пръст

 

Не пей ми се*

и седях до водите

зидарите хвърлиха камъка
там гдето зелено не е
и влизаше пясък в очите
тъй е
щото всички наемници
тук сме
но никой не се завръща

 

*
Отпускам се…

Като гнездо на църквицата
врязана в скалите.
Небето ниско.
Потрепването
на въздушните лехи –
минаващите ангели.
И гласове като шуртящи
ручеи; реки преди морето.
Денят мълчи.
Нараства тялото –
прииждат птици..

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments