Василия Костова – High hopes

High hopes

Толкова много сложни думи
дебют, лайфстайл, пиар,
че забрави какво трябва да продаваш
във викодинови среди –
реки от безразличие
обхождат целия ни свят,
заровен в синя снежна топка.
Още само един изстрел,
за да не можеш да достигнеш
Високите надежди.

 

Призрачно

-Не е справедливо да даваме парите си за цигари,
докато голите деца на Африка,
Латинска Америка и полюсите
няма с какво да напълнят
изтънелите стени на стомасите си.
Стъпила на трибуната на площада,
светлини от реклами проблясват покрай лицето й,
облечена в нищо повече от скъсани чанти,
очите й търсят слушатели
в тълпата черно-бели граждани.
-За сериозните неща- казва тя,-
за големите неща не трябва да има принадлежност;
когато говорим за глад или за талант
не трябва да ги затваряме
в границите на някоя държава или пол;
паспортите, прическите и религията
са измислица.
Косата й е прибрана в къса, стегната опашка,
призовава останалите за малко внимание.
-Светът е костенурка, която не вижда накъде върви,
когато провира главата си
през дупките на мрежеста ограда.
-Съдбите ни- прибавя тя-
са пуснати на свобода затворници,
погледнали в Кутията на кошмарите,
за да разберат колко безсмислен е животът ни.
Героите в книгите водят войни срещу своите автори
в ерата на пост-модернизма
и сигналите на служебни коли.
Войната между хората е завинаги изчерпана,
нейното време отмина и вече не е на мода.
Сега остава само да дълбаем в епохата си
и ако си достатъчно прокълнат,
да изтриеш всичкото мастило от кожата си,
да свалиш всяка обеца, да подстрижеш косата си
и да се превърнеш в роб
на проста държавна работа, за щастие-
с осемчасови смени,
за да подсигуриш луксозното смъртно легло
на децата си.

 

Бъбреци

Двете бихме били близначки,
родени за да се превърнат в
галактически императрици
през цялото време тя ще властва
над добрата част на вселената
вечер ще прибира
прането от простора
аз ще контролирам
Черния пазар
и всички навсякъде
ще пишат гадни стихове.

 

Неприятни мисли

Всеки човек-
и най-изящната балерина,
и най-извисеният
астрофизик-
е просто тленна торба,
в която пренася
собствените си отпадъци
по няколко часа на ден,
а през останалото време
се запълва с абстракции
като таланти, любов
и познания.

 

*

Ние всички дишаме хартия
на задните стълби на кварталната си прогимназия,
събираме се накуп около огъня,
разказваме си истински страшни истории,
които никой възрастен няма да съсипе
с познатия щастлив финал.
дробовете ни се пълнят с дим,
а когато огънят загасне хвърляме
по нещо свое и му казваме
сбогом сбогом сбогом.
и никой от нас не усети как
се хвърлихме надолу,
по задните стълби на кварталната ни прогимназия,
и скочихме във пълния с
робуващи, изнасилвачи, серийни убийци, политици
голям казан, каляван до сладникавост.
и никой не усети как след счупените зъби
завързахме страховете си
за многоцветни хвърчила
и ги оставихме на облаците,
където винаги ще могат да се търсят
незапечатани.

 

Кино

Отварям очите си за слънцето
не виждам нищо широко е
празнотата крачи зад стъпките ми
остават няколко космични сантиметра
до това да изгубим илюзиите, че животът ни
се е превърнал в нещо повече
от динамично сборище на номади
в средата на сините полюси.

 

Литературен кръг

Няма любов,
няма идеологически групировки,
няма спорове за поточни линии,
няма поезия,
няма сити и гладни,
никой не вярва в мечтите ти;
има само истина,
която никога не бива
справедлива.

 

*
Какво сме всички ние, ако не
обърната нагоре дясна
Фалопиева тръба,
размахваща яростно най-дългия си пръст
във знак на мир?

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments