Стефан Вангелов – Необратимо

престъпление

да те наказвам
с мълчание
докато
душата ми
вика

 

интуиция

срамът
когато
те погледна
и разбера
че искам
да повторим
живота си

 

шепота на живота
започва от теб
и свършва
след обичта ти

 

слънцата
осветяват светове
докато
в погледа ми
светеше
най-силно
сърцето ти

 

слънце

може да летим
с танца на мухите
осветяващи
таваните
и умиращи
в края на деня

 

улична страст
бунището
беше като беседка
на любовници
аз бях скитника
който
те откри

 

смърт

преимуществото
да сме заедно
ни беше отнето
от ревността
на живота

 

изгубихме се
в душите си
за да разберем
че изчезваме
щом очите ни
гледат света

 

кафявите очи
са само сън
за влюбени

 

необратимо

любовта
е смърт
за изгубени души
погребенията
прави
сърцето ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017

Comments

comments