Петя Шалева – Изгубени в превода

Изгубени в превода

Днес
мълчиш
на непознат за мен език.

 

*
Само в математиката
разстоянието от теб до мен
е равно на разстоянието
от мен до теб.

 

*
Искаш ли
да оставиш
твоите демони да си поиграят
с моите демони?
А ние
двамата
с теб
да тръгнем към светлото
заедно.

 

*
Само ти
ми говориш с мълчания,
редувани с паузи
и пишеш думи, които не съществуват
все още.

 

*
Бях тръгнала към тебе
само по душа –
несмела, боса, спъната,
на среща със началото.
Не ме позна така.
Не ме позна
без опаковката на тялото.

 

*
Позволи
си
ме…

 

*
Хартиените птици не летят…
Не знаеше ли за това,
когато ми разказа
как пролетта завръща .всички
във гнездата им.
Не знаеше ли
как прибързалите да цъфтят дървета
си плащат дързостта
с безплодие.
Не знаеше ли
колко после ни боли
от всяко обещание,
прошепнато след залеза
в неделя.
Хартиените птици не летят.

 

*
Имам
сложни взаимоотношения
с едни спомени,
включващи теб

 

*
Аз
Съм
Човекът.
Търся Диоген.

 

*
Като девет стари кладенци
е дълбоко
твоето мълчание.
Не зная само,
дали има вода
на дъното
на поне един от тях.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments