Рали Братанова – Чудовище

*
Научих се
как да не мразя,
как да не късам цветя,
как се изкачват хълмове,
как се спазват обещания,
как се живее в извънземния свят
едва тогава, когато
обикнах чудовище.

 

Бедност

Тяло,
в което няма душа,
сърце,
в което няма любов,
човек,
в когото няма човечност,
врата,
на която никой не те чака,
бъдеще,
в което нямаш посока,
минало,
което на нищо не те е научило.

 

*
Вече не помня
как звучи
гласът ти,
колко тъжно,
че все още
е любимият ми
звук.

 

Нещастие

Да казваш
„обичам те“
на купчина прах,
затворена в урна.

 

*
Живееш
като затворник
на собствените си
чувства,
провокиран от страх
че някой може
да проникне отвъд голотата,
да се срещне
със същността ти
и въпреки това
да поиска да остане.

 

*
Отварям ти
вратата
към себе си
и света ми,
но на теб
смелостта
ти стига
да отвориш
само едно
чекмедже.

 

*
Теглиш кредит,
за да ми дадеш
толкова любов,
колкото аз на теб.
Така и не разбра,
че това е дълг
за цял живот.

 

*
Мълчанието ми
е най-силният крясък,
който ти е казвал
толкова много пъти,
че някой ден ще си отида,
щом не усещам прегръдката ти,
щом не усещам докосване,
щом не усещам целувките,
които да спират дъха ми.
Любовта ни е лудост,
по дяволите,
а аз все още съм тук.

 

*
Историята
написана
върху дланта ти,
вещае за
цял живот
самота.
Любовта не търпи
безхаберие.

 

*
Животът е
сложна материя
и трябва много
да се внимава,
защото понякога
разочарованието
може да ни направи
далечни
дори на този в огледалото.

 

*
Възбудата ти
е бунт срещу
простотата,
заключена с катинар.
Оставя ли те
да влезеш обаче,
историята ще свърши
с развяно бяло знаме.

 

*
В този свят
всеки от нас,
погубен от болката,
влиза в армията
и се учи
как да бъде воин,
за да не стане
чудовище.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments