Роланда Стефанов – Предел

целувка

езикът
на който
само ти
ме разбираш

 

страст

реших
да не ти убивам
желанието
и просто
ще си тръгна

 

*
по кожата ми
още има спомени
вътре
в мене
няма никой

 

*
времето
е мярка за пространство
в което няма място
за двама ни
тясно е
и въздухът не стига

 

щастлив ли си?

въпросът
от който хората
най-много се страхуват
поглеждайки се
сутрин в огледалото

 

*
някаква черна котка
ми пресече пътя вчера
кой да знае
че на късмет е
да те няма

 

*
невярна си
тъй ще те запомня
така и не успя
да обикнеш друг
освен себе си

 

*
паднал човек не се рита
особено с думи
най-вече с думи

 

предел

точката в която
истината ми
с
лъжата ти
се свързва

 

*
дъждът ти пак
излял се е над мене
гръмотевиците първо
ме застигат
пречупват ме до кости
и после мъчно се събирам
отивам си за дълго
за дъгата ще се върна

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments