Венелин Бараков – Пълнота

пълнота

когато
обичам
всеки път

 

поезия

навсякъде около мен
всеки път когато
мисля за теб

 

ти и аз

живеем
като скачени съдове
никой не остава
непокътнат

 

смирение

да продължиш
въпреки страданието
въпреки униженията

 

Купидон

няколко пъти
пропуска целта
докато накрая
улучи

 

правопис

започвам да пиша
думата майка
с голяма буква

 

след дъжда

небето бърше сълзите си
последни паяжини от облаци
блести като огледало
вдигам нагоре очи
в огледалото
виждам себе си

 

*
косата ти е
като вълна…
вълнува се
когато я докоснат

събирам смелост
и вървя
все по навътре
и по навътре…

 

дом

колко пъти
се връщам
без теб
не е същият

 

и след смъртта

мисля за теб
всеки ден
ти идваш при мен
всяка нощ
оставаме
заедно

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments