Анна-Мария Кунинчанска – Не мога да дочакам старостта

*
Не мога
да дочакам
старостта
младостта ми
ме дави
всеки ден
в спомени

 

*
Страх ме е
да погледна
в огледалото
винаги
те виждам
в гръб

 

*
Бих искала
да погледнеш
през моите очи
за да видиш
искрата в твоите

 

*
Трудно е
да продължа
когато те откривам
всеки ден
в припеви
усмивки
думи
сънища
хора
толкова
че не мога
да се насладя
на самия теб
когато те видя
случайно

 

*
Можеш
да ме спечелиш
с пакет семки
безсмислен виц
вафла
ябълка
глътка вода
усмивка
поглед
глупава шега
с куче до теб
ранно будене
дразнещ разговор
кавга
на паркинга
на някой магазин
или когато
си гол
можеш
да ме спечелиш
когато си
себе си

 

*
Отказах се
от много неща
за да открия
себе си
после ти
се отказа от мен
открих се

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments