Ивона Иванова – Виагра

Трансплантация

Трахеята ми мечтае
ти да си донорът
на следващото й вдишване.

 

Amores perros

ние сме кучета
обичаме се
толкова много
че чак се
заклещваме
но не можем да спрем
нямаме
център на насищане

 

Maze

в мазето
слушаме джой дивижън
пеем фалшиво
пием шотове в чаши за вино
кръвта ни танцува
по теб има още
следи от червилото ми
не ми се заспива никога

нека умрем
преди да остареем

 

*
пореден следобед
изчезвам
мислейки си за скулите ти

 

*
откакто ускореното туптене
издаде че сърцето ми е
твоя кучка
си имам едно наум
и чакам камбаните

 

Enjoy it while it lasts

В анонимни делници
си спомням, че
коридор
е несъизмерима дума
в събота
в 2:30 сутринта,
когато усилваш синините
на бедрата ми.

Толкова е шумно, че
не мога да си чуя мислите.

 

In bloom

баща ми
е поет
само за майка ми.

 

Loud places

аз съм странна и с пороци
трудно се забравям
някой ми рисува слънце
по краката
шумно е
червената кутия се усмихва
издайнически
и въобще не ми пука че
тази мацка има като моите кецове

 

Wanderwall

харесвам от теб
жълтите спомени,
да се заровиш в косата ми,
че пазиш ключа от
гръдната клетка
и как миришеш на мое.

 

Love will tear us apart

ние сме нуличката
в бензоловото ядро
на допамина

като пръстенче
сме кръгли и безсмислени

 

Виагра

когато сутрин
лежа до теб гола
и косата ми е
като на горгона медуза
не трябва да ме поглеждаш
в очите никога
за да не получиш
вечна ерекция

ти го каза

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments