Елена Коева – Книгата на живота ми

*
Книгата на живота ми ще ползва Библията за образец –
новата (ми) ера започва от името ти
и приключва някъде към 02.00,
за да се прероди на сутринта,
готова
да те съчини наново.
Покръсти ме в атеистичната си вяра
Нека съм пророкът на нова религия.

 

*
Хората измерват обичта си със звездите,
защото те не могат да бъдат преброени.

Вълкът е влюбен в луната.
Принизявам до животно.

Първичен инстинкт.
Сравняваме любовта със симбиоза.

Отровата парализира и убива.
Мамба срещу кобра.

Фотосинтезирам,
Защото улавям светлината.

Далеч от растение.
Аз се храня с теб и на тъмно.

Превземаш кръвта във вените ми.
Завоювам сърце и съзнание.

Произлизаме от други планети.
Срещнахме се на място, където сме единствени.

Душевното ти богатство е
Несъизмеримо с цялото това на човеците.

Безкрайността на фантазията ти
Среща моята малко отвъд Вселената.

Там падащите звезди са свещите
На романтичната ни вечеря.

 

*
Неизбежен е женският отпечатък

Затова татуираш всяка единствена

За да е свободна кожата

Да почувства ласките на следващата

Която те пита за:

Цифрите
Образите
Инициалите

А ти започваш да говориш за прераждане
Защото мастилото е перманентно
Но символиката е и.з.б.л.е.д.н.я.л.а.

Неизбежен е женският отпечатък.
Татуираш жените си, за да бъдат забравени.

 

*
метафорите ми се чупят като
вледенен прозорец
за да се случи реалност

открита
неподправена
неизбежна

сърдита
че не я пиша

безпощадна
че е забравена

деконструира анатомията на илюзиите
преобръща ценностите
руши представата
за
минало и настояще
за да се сбъдне тя –

самата

по сатанински отмъстителна
хвърлена в изгнание
обрича ме
на
емоционална осакатеност
без спасение дори
в поезията

 

*
Ще те синхронизирам с приливите и отливите си

Така че да ме търсиш по топлината.

Зимата (ми) е парадоксално време –

Може да те уплаши с неточността си

Но не смей да ме навиваш на аларма

Стрелките (ти) ще се обидят, че не ги познавам

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments