Денис Олегов – Утопия

*
Толкова си добра
в секса, че ще те нарека
моя дясна ръка.

 

*
Оргазмът на
Бойко и Корнелия
задоволи милиони.

 

*
Оргазмът на Сашо
го накара да свърши
в себе си
и да се замисли:
„Защо не мога да се
размножавам сам?“

 

*
Лошият вкус
на Ростислав
го накара да
придобие магически
способности
като 40-годишен
девственик.

 

*
Кафето се консумира
горещо като
чаша любов,
егоистично изпразнена
и незасищаща.

 

*
Истинският футболист
се оправя в живота
и без мозък.

 

Космическа надпревара

Камбаните бият
за завърналите се
от първия полет.
Копаем гроба си,
унищожавайки
великите личности,
за да не надградят
болните ни амбиции.

 

Утопия

Да се обеси!
– Но…нарушаваме демократичните ценности.
– Той е нарушителят, не ние. А нарушителите трябва да се наказват. Не може човек, който не е демократичен като нас да бъде част от утопичното ни общество. Проявяваме толерантност, но този език на омразата прекрачва всякакви граници. Всеки трябва да си плаща за грешките.
– Ей, осъденият! Някакви последни думи да ни кажеш? – Нека „демократичният“ ви писар да запише много внимателно. Сами осъждате това, което на хартия отстоявате. Вместо да работите за народа, той работи за вас, за да останете в креслата си. Превръщате хората в стока, купувате ги и те в миг ви последват по площадите и приемат всяка ваша дума за закон. Свободно мнение? Това са празни приказки. Ако някой не гледа на нещата като вас, той вече е „враг“, „терорист“, „престъпник“. Ако гласовете, изричащи различно мнение биват заглушени, каква демокрация може да бъде това? Власт не на народа, а на вашия електорат. Всички останали са „опасни елементи“, развалящи утопията. Ценности? Еднакви в различното? Та вие искате биороботи, а не личности. Искате хора без самосъзнание, история и култура. Затова унищожихте образованието, превърнахте изкуството в индустрия, отрекохте науката. Права на човека? Изглежда, че имаме правото единствено да се прекланяме пред вас, но не и да живеем пълноценно и да бъдем щастливи. Защото кривнем ли встрани от правия път, който сте начертали, ставаме „издънките на обществото“. Вместо да градите по-добро бъдеще, осъждате хората заради техните възгледи, докато престъпниците…
– Достатъчно! Нямам цял ден да го слушам! Да се обеси!

– Той, какво щеше да каже за престъпниците?
– Знаеш, че не бива да говорим за тях. Ако продължим да не ги закачаме, ще сме на власт. Това е единственото, което трябва да правим. За да има утопия. Утопия за всички.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments