Звезделин Минков – Като на зарчето шестте страни

*
Любовта е
самонадеян
режисьор, който
ни зомбира.

 

*
Облакът
на моето минало
се движеше
бавно
и
безуспешно
те
търсеше
защото
джипиесът
още не
беше
създаден
и любовта ми
беше сама

 

*
Когато
слънцето ти
огря моята
поляна,
цветята
на вдъхновението ми
се събудиха
от
зимен
сън
и
зацъфтяха
във
вазата
ти

 

*
обичам
бръчиците
около
очите ти
защото
те са деца
на смеха
този смях
с който
дърпаме
юздите
на
уморения
ден

 

*
Сънувах те
гола
с
разплакани
сини
очи
тропаше
с юмруци
по
вратата
на
сърцето
ми
а
аз
стоях
отвътре
и
не
можех
да
ти
отворя
защото
бях
изгубил
ключа

 

*
Ураганът на
чувствата ми
успя да разбие
каютата
на
женското ти
спокойствие.
Корабът
на тишината ти
се взриви.
Котвата
на страха ти
се устреми
към дълбините.
И бързо зае
новото си
място.
На
последната
страница
в
албума
на
илюзиите
ти

 

*
Сънят ми
не
идва
някак си.
Събирам
и
изваждам
мисли.
И умножавам
страстта си.
Единствено
деля
постелята си
с тебе.
Деля
във
смисъл,
че сме
неразделни.
Като
на
зарчето
шестте
страни

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments