Александър Иванов – Меланхолия

меланхолия

нека се изчукаме
три пъти
за щастие

 

lust

мога да те изтрия
от мислите си
но не и от
ръцете ми

 

*
ако е истина че
очите са отражение
на душата
то значи
тя е най-красива
след третия оргазъм

 

*
оставих сърцето си
на речната гара
за да отплавам
към дъното
на душата ти
без теб

 

любов

миг невнимание
после цял живот
мъртъв

 

живот

всичко е
любов и
смърт и
много секс
по средата

 

*
ако има някой
който може
да те разруши
това си ти
самият
винаги става
отвътре навън
и винаги
си заслужава

 

абстиненция

действаш ми
по-силно
от хероин
ще използвам
всичките ти
заместители
за да се откажа
от себе си

 

махала

улицата на
която ни се
ебаваше майката
сега е празнично чиста
гледа мръсно
и пита за нас

 

носталгия

чувството
че съм без теб
е като граната
с махнат предпазител
колкото и да я
прехвърлям
от ръка на ръка
знам че
ще избухне

 

love crime

не ме е страх
че ще ме хванат
страх ме е
че няма да
ме открият
никога

 

*
любовта е
липса която
има непрекъсната нужда
от това да се
самозапълва

 

*
липсва ми
иконата
но не тази
на която се
молим
а тази пред
която се
събличаме

 

животни

сърцето ми
го хвърлих на
котките
защото имат
девет живота
а кучетата
обичат само
по веднъж

 

страст

може да има
хиляди причини
а може и
нито една
но по-лесно е
да спра хероина
отколкото да
се инжектирам
с теб

 

*
в лабиринта
на страстта
има два изхода
единият е болката
а другият – смъртта
любовта е само вход

 

самота

движим се като
котка из стаите
на старчески дом
и чакаме смъртта си
за да бъдем пак
всички заедно

 

докато животът ни раздели

любовта е
лицемерно чувство
освен когато
е несподелена

 

до живот

любовта ни арестува
докато крадем
от времето
което не ни остава
заедно

 

чернобил

душата ми е
изоставена
територия
която иска
да я анексираш
но не и да забиеш
знамето си там
тя вече е
мъртва
от радиацията
на миналото
и неговото
население

 

добро или нищо

сексът е за
живите
мъртвите
могат да бъдат
само обичани

 

фобия

страх от това
че ще те искам
и след смъртта

 

вечност

ти си бъдеще
в миналото ми
което не бих
заменил
за нито едно
настояще

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments