Митко Ламбов – La Sylphide

***
Не търгувай
с юдейските прегръдки
и абортирала съвест на тълпата,
отрязаното ти кутре
и с маска на ангел,
ще те изобличи.

 

***

ако съдбата на мишена
е убит триумф с падения,
а монолози
по нотите на самотата
спират от движение
инвалидната количка
с разлистена книга,
то представата ми за теб
е черна котка в гърдите,
самосъздала болка
от вихрена страст.

 

***

Ограбеният ти поглед
е издълбана камбана
и ням океан на отчаянието,
пресушил островни мисли.
Нося празен взор на ездач
под смолата на сърце,
а толкова си близо,
че ме сънуваш, за да живея,
гръб на лице, което обича.

 

***

По-сух от чужда сълза
в сънна артерия,
минах през теб

часове преди да отлитнеш,
вестта като тепавица
избели косите ни

и картината ти ме разкъса,
не за да намеря обратен път,

а да оставя на раздяла
пламък, неразлюбен и нетлен.

В трите ми пръста
свещта си отива сама.

 

La Sylphide

мълчанието ми кърви
чакащо зъзне и се страхува
подобно на врабче
което заспива
като луковица в земята

пробудено от непознати
по балетни пръсти
без диря се върти
и в късмета на тайни
износва пролет

а кротки кичури светлина
като неизречени бегълци
с пороците на красотата
падат върху трохи
трохите на мълчанието ти

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments