Ива Спиридонова – Във всяка рана разцъфтява пролетта

***
Ръка си
върху снежната ми
кожа.

Във всяка рана
разцъфтява пролетта.

 

***

мълчанието
на инстинкта
непреодолимо
ни разделя
когато телата
насила умират
погребани са
в мъртва тишина
от липса
на докосване

 

18+

и езикът ми може
да пише поезия
бавно слиза
по твоето тяло
да постави
с присъствие
точката

ти със пръсти
разкъсваш
до вени
и ме пишеш
с отсъстваща
кожа

твоят ритъм
е стих
аз съм вечност
достигнала
края си

 

Дъждовни сбогувания

 

1
Прегръщаш на тръгване.
Оставам мокра следа
по ръцете ти.

 

2
Ръката на стъклото
докосва дъжда.
А мисълта ми жадна
тебе.

 

3
Без да искаш
изпускаш погледа си.
Очите ти догонват
мене.

 

4
По пътя към дома
правя обратен
в насрещното.
Катастрофирам
сред дъжда
умирайки
до следващата
среща.

 

***
1
Само сънят разбира
езика на сълзите.
Уморени очи,
оцветени в зелено.

 

2
Най-страшната
прегръдка
е безръка.
Ръцете са
за някой друг.

 

3
Трудно се съмва,
когато откриеш,
че изгрева у теб
е само чуждо
отражение.

 

Снимка

От кадъра
изрязвам си
сърцето ти.
Или света.
Кое, кажи ми,
предпочиташ?

 

Езикът на Бога

Мълчанието
ми превежда тишината
на думите, които всъщност
сме.

 

***
Всеки ад
е обещание
за рая
след потопа
излят от очите ти.

 

***
Най-добрият наръчник за бъдеще
се изписва с духовни убийства,
във които престъпник и жертва
носят кръста със твоето име
по посока пръстта
върху гроба ти.

 

***
Ще береш плодовете
на нашето щастие,
ако корени пуснеш
във мене.
Трябва смелост
надолу да слезеш
под земята,
погребала
тайните.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments