Милко Христов – Зимно слънце

***
зимно слънце –
цепя си сянката
за подпалки в камината

 

***
зад стъклен затвор
наднича пеперуда
замръзнала от свобода

 

***
и дърветата плуват
и корабите имат корени
а хората са само стъпки
в снега

 

***
преспи от мисли
вълчи лапи броят
овцете в съня ми

 

***
сърцето ми облечено в
пълнолуние
потропва с токчета
по подиума на календара

 

***
птиците не воюват –
за храна за граници
камо ли за посоки

 

хармония

целуваме се
и в душите ни едновременно
ехо от устна хармоника

 

***
божествена мартеница –
баланс между
бели и червени
кръвни телца

 

***
снежинка на прозореца?
не! пеперуда
замръзнала от инат.

 

***
и тревата си рисува небе
за да има къде
вятърът да лудува

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments