Васил Тоновски – Освен името

Освен името

Изгасих нощната лампа и
нощната лампа изгасна.
Луната светна през прозореца и
което не исках да крия, откри го.

Реших, ще напиша стихотворение.
Написах го и затворих тази книга.
Не съм светец и не мразя хората.
Ненавист просълзява душата ми.

 

Свети кости I

Да дълбаеш любителски
в непоправимото
след толкова Чоран,
след Освиенцим и Целан: –
– Каква поезия?! …
– Да, има пръст в нас,
има гробове.

 

Свети кости II

Човешки зъб
във образа
на слънцето

Поетът мие
костите ти
брате

Подрежда ги
старателно
и нещо
си мърмори

Съчинява
привидения
по пладне –

своите
читатели

 

Бели букви, черни ангели

Пише спасение словото с бели букви
Черни ангели дебнат спроти възможността
Овците душни и кални в стъгдите сякаш
На вечни мъки пращат смрад по пастира

Без виме за млякото на битието и то
Мучи като злочесто теле на безименното
Тайнствено във висинето или другаде
Се издигат ли падат някакви манни не бесни

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments