Мария Стоева – Това което не съм ти дала

***
това
което не съм ти дала
пази –
някога
ще е единственото
което имаш от мен

 

***
не те чакам
нощта не чака луната
приласкава я

 

***
не съм
лесната
не съм отъпкания път
ако нямаш сърце
не ме поглеждай
аз съм тиха смърт

 

***
имах да му казвам
хиляди неща
успях само
да го целуна

 

***
мисълта
за дяволската ти
невинност
оскверни
мислите ми
за
свобода на чувствата

 

***
беше ми излишен
но не можех без него
липсата
роди
копнежа

 

***
всеки път
когато
се домогнеш до сърцето ми
нещо ти подсказва
че трябва
да внимаваш
на какво обричаш
несъвършенствата си

 

***
стапям се
в мислите ти
залепвам на устните ти
сякаш
там ми е мястото

 

***
трябвам ти
като
сутрешната цигара
без която
цял ден страдаш

 

***
обичах го но никога
повече няма да му вярвам
ето така осакатя
любовта
ще проходи
когато се роди наново

 

***
докато
заблуждавах сърцето
то отвърна –
все ме връщаше там
откъдето бягах
утрото не е по-мъдро
но е по-необходимо

 

***
запази думите
това
което не казваш
говори достатъчно
пепелта топли
повече
от необуздания огън

 

***
беше разтърсващо
беше мълниеносно
така го запомних
така ще го повторя

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments