Антонина Георгиева – Баланс

Баланс

черна котка
минава път
на коминочистач

 

Заедно

липата сплотява семейството
казва гробищният градинар
и засажда няколко нови
една
(две
три)
до друга

 

Корабокрушение на вярата

кораб потъва
на шести декември

 

Сутрин

в стаята е мастилено тихо
кафето и гневът ни
прекипяват забравени
на долния етаж

 

Рожден ден

веднъж в годината
цветя на гроба
на моето детство

 

Напоследък имам

сиви котки
под очите
като този град
като онзи град

напоследък
когато заспиш
боядисвам наум
косите ти в черно
плаши ме сивото
в твоя нов прочит
нарязвам съня ти
на ивици с ножица
и късам косъм
по косъм
по косъм
мустака на котките

 

Трети закон

всяко чувство
някога някъде
има равно по сила
в обратна посока
противочувство
някой някъде
върви към някого
някой на някого
обръща гръб
и се връща

 

***
чувам напоследък
боговете решават
кой кога да умре
а ние сме техни подобия
ти как решаваш
кое цвете от градината
да откъснеш за мен
ами ако има семейство
ако липсва на някого
ще се разпилеем
ще изсъхнем
в нечия ваза
и ние някой ден

 

Поговорка

казана дума
хвърлен камък
често по теб

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments