Николай Владимиров – София

софия

 

                                на Ани Илков

 

нощем децата ни
бягат от вкъщи
и шарят
непозволените стени
с графити
защото са разпознали
изгубената красота
на сградите
в очите ни
с които не сънуваме

 

***

ако обичаше
както убиваш
любовта ни
щеше да е вечна
като смъртта

 

***

пуснах няколко твои сълзи
в сърцето си
за да проверя
коя от тях
не ме обича

 

***
ако огрееш навсякьде
земята на сьрцето ми
в едната половина
винаги
ще бьде нощ

 

любовта ни
е като усмирителна риза
в която
не можем
да си поделим
лудостта

 

силни сме
само когато сме толкова
слаби
че да не можем
да не умрем
от любов

 

black friday

сърцето ти
е като черен петък
в който аз единствен
не ползвам
намаление

 

***

когато облаците слизат
ниско
в погледа ти
дъното на очите ти става
небе
от което изплува
костта ми
на птица

 

***

костеливи сме
като черупки
на орехи
които още чакат
да узреят
когато
ядките са
вече черни

 

 
***
ужасно е
да си прекрасна
в очите на другите
а в моите да си
единствено
вечна

 

***

прегръдката ни
е топла
като сърцето на вълка
от татуировката
на гърба ти

 

***

най-дългата целувка
още чака в коридора
където й отхапахме
устните
с думи

 

***

любовта ми към теб
е като гущер
на който откъсвам
единствената опашка
и пораства нова

 

 

красива си
като листо
на клен
в което съм
умиращата есен

 

***

гласът ти е дълбок
като виелица
в която аз съм
есенно листо
все още недокоснало
земята
на замръзналите чувства

 

в зимната вечер
дъхът ти е крехък
като полилей
и аз не смея
да целуна
светлината

 

по разписание

 

за всеки влак
си има пътници
за нашия
другите изкупиха
билетите
дори за правостоящи
а следващият
идва празен
вътре с нас

 

тялото ти
е тетрадка
в която записвам
своите неизвинени
отсъствия
докато чакаме
да ни раздели
голямото междучасие
на живота

 

в най-чистото мълчание

 

когато те прегръщам
ръцете ми са мръсни
от поезия

 

смърт

 

когато любовта
се превърне в приятелство
между две малки
парцалени кукли
на които им дърпа конците
усмихната до уши
самотата

 

***

продадохме душата
на самотата си
но тялото й
е вечно

 

***

искаш ли
да превърнем мечтата
в чудовище
за да може
когато се сбъдне
веднага да си разменят
местата

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Comments

comments