Стефан Гончаров – стихове

меланхолия

бих дал всичко за теб
но не знам какво ще правиш
с толкова много
тъмнина

 

***
не познавам човека
в който се превърнах
но гласът ми трепери
всеки път когато
сгрешиш името ми

 

***
слухът е глас
изгубил способността си
да наранява

 

***

смъртта
не се чака
само се натрупва
като мръсна сълза
в затворено око

 

любов от пръв поглед

да видиш някой без дрехи
и да го гледаш
в очите

 

семейство

издълбай сърце
на гърдите си
и предай нататък
ножа

 

***
всяка пейка
върху която
съм плакал за теб
вече гние

 

амнезия

забравям дните в които
дори циментът крещи
а ти стоиш
с гръб към мен
и слушаш

 

***
сигурна ли си
че не обичаш
някой друг
който прилича на мен
и вече си го срещнала

 

***

вината расте в мен
като дете в ръцете на педофил
и дърво на дъното на небето
като облак неспособен
да извали кръвта си

 

***

котката изчезва
в тъмните ъгли на стаята
като ръцете
които плъзгам
по тялото ти

някой ден ще се изгуби
като мен

 

хищници

опитоми ме
няма да избягам
ще ям цветя в утробата ти
цял живот

 

***

изправи се в мен
има място
няма нужда да пълзиш
и да се увиваш
като змия около костите ми
да гледаш от ниско
как смъртта
хвърля сянка
във формата на сърцето ми

Comments

comments